« Виж всички новини


   На 15 март 2013 година галерия „Георги Машев“ в Пазарджик събра почитателите на съвременото литературно творчество по случай премиерата на стиховете  на Теодора Нанова "Нещо в мен вали...". На събитието присъстваха около 50 души, сред които членовете и председателят на Дружеството на пазарджишките художници, литератори и ценители на стойностното творчество. Книгата е издадена с любезното съдействие на Фондация „Св. Димитър Солунски“ и г-н Людмил Георгиев.
Авторът - Теодора Нанова е директор на Неделното християнско училище в село Юнаците още от самото му основаване през 2013 година. Тя се грижи за 42 деца като подсигурява тяхната храна и обучение по вероучение. Наред със своите писателски заложби Теодора има зад гърба си и много изложби на свои картини. Тя е излюстрирала три книги на свои колеги - писатели, както и своята собствена стихосбирка "Нещо в мен вали...".
На премиерата на последната ѝ книга присъстваха и нейните приятели Любка Убинова, Цветана Убинова и Константин Анастасов- Коко, които също са дали своя принос за стихосбирката относно коректорката, редакторската ччаст и изработката на корицата.

Теодора Нанова даде началото на премиерата с обръщение и посвещение към гостите си:

"Посвещавам ,,Нещо в мен вали...,, на чувствата, топлещи с тихите си пламъчета самотата на душата ми.
За издаването й искам да благодаря на хората, без които това нямаше да се случи.На истинските приятели ,които не прикриват критиките си зад ласкателства ,а казват истината, колкото и тя да стърже.
Да благодаря на Цветанка Убинова ,която казваше ,,Пиши“ всеки път щом колебанието ме спъваше ,и която ми подари редакцията на тази книга.На Константин Анастасов за всеки искрен съвет като приятел и художник. На Атанас Панайотов ,който пое техническата част от подготовката за печат.На Любка Убинова –учителат ми по кореригиране.На близките  за търпението и разбирането проявено към мен.На Людмил Георгиев ,човекът без чиято подкрепа и помощ тази книга нямаше да излезе на бял свят.Както и за това ,че той повярва в мен и ми подари нещо много ценно-топлината на детските очи в Неделното училище.Допирът до душите на тези деца ми върна вярата в мен.На Фондация ,,Св.Димитър Солунски” финансирала издаването  на  ,,Нещо в мен вали...”Благодаря на живота ,който ме блъска с предизвикателствата си и ме кара след всяко падане да се изправям все по-силна.Благодаря на всички вас ,които сте тук сега ,за да  уважите  плахите поетични опити на един прохождащ художник.
Благодаря!!!
"


 Много силно звучи и предговора на стихосбирката, написан от Цветанка Убинова:

"

НЕЩО В МЕН ВАЛИ...

 

 

 

     Първата поетична книга на Теодора Нанова сама дойде при мен. В един летен ден, припламващ от жега, стаен под сенките  на  чинарите, бълбукащ в мехурчетата на изпотени чаши жадна течност... Очаквах с нетърпение да видя другото лице на творческото й Аз.  От години познавам нейните нежни иносказателни графики, закачливите й карикатури, пастелните натюрморти, невероятните коне, разплакващо дълбоките икони... Нетърпеливо, но не любопитно, а с някакъв особен страх – да не разруши словото й моята изградена представа за нея, да не ме обърка, да не се разочаровам...

 

     Дебелата червена тетрадка с акуратно номерирани куплети в ерата на интернет ме обнадежди – може би защото съм старомодна в отношението си към словото – оценявам неговата съкровеност и по начина, по който е съхранено. Знаех, че ще я прочета много след залез, когато гласовете на нощта тревожат и вълнуват и всеки звук на душата отеква по-ясно и звънко.

 

     Четох я много пъти... все след залез. И откривах една нова и различна Теодора – по-плаха, по-несигурна, по-неравна и грапава, на места наивна, другаде непонятна, странна – но прекрасна в своята неподправена изразителност! Многоцветна, но не многозначителна, а ясна, открита. Изповедна – в най- интимния смисъл на думата. Обичаща, съмняваща се, отчаяна, болезнено неловка... И взривоопасно силна! Не в изказа – в чувството. В наблюдението и самонаблюдението. В изводите и признанията – съчетаващи несъчетаемото, познати и все пак изненадващо красиви и точни. Художничката Теодора Нанова е  поет  в  своите  графични  и  живописни  творби.  
Поетесата
Теодора Нанова е художник в словото – извайва чувствата си с фин силует и прозрачнотрептящи багри.

 

 

     „Обичам те във чашката на мака...“ – най-нежната любовна  фраза,  която  съм  срещала!
     „Повикай ме и аз ще дойда. Ще седна в края на съня ти...“ – един от многото образи на всеотдайната готовност на нищо неискащата истинска отдаденост.

     „Изтощена съм от тичане безкрайно – да търся пътя към душата на нашата любов случайна...“ – смело признание на жена, търсеща в интимността много повече от телесно сливане.

     „Обичам любовта ти – нежна като пухче на глухарче“ – копнеж и красота!

     „Мистерия е моето обичане. Душата ми прелива от любов. Като космическо изригване е поривът ми за живот.“...

     Че темата на тази поетична книга е Любовта се вижда дори само от няколкото цитирани стиха. А тя – както сами ще се

убедите – е съпроводена от всичките си спътници – опиянението, радостта, разочарованието, спиращата дъха болка, плахото очакване, несигурната надежда, дълбаещото раздвоение... Онова, от което животът пресъхва. И другото – от което се възражда сам. Което чакаме в трепета на неясните си надежди, в неумението си да обичаме, в здрача на своята несмелост – несигурни дали ще го познаем...

     Тиха  радост,  целебна  тъга,  дъжд, сълзи…или късен неочакван сняг?... Каквото и да е – то е спасително! И нека вали..."

 

Пожелаваме още много творчески успехи на малдата поетеса и с нетърпение очакваме нови изненади от нея!